Ами паметникът на Ботев във Враца? Ето само част от монументите, ...
Антон Дончев, Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Последните дни се изписа доста за паметника на Съветската войска в София и неговата орис. Построен като тотем на непозната войска, окупирала и безчинствала в България през интервала от септември 1944 година до декември 1947 година
Искам да припомня за отношението на властта, издигната и укрепена от тази войска към нашите, българските монументи. Издигани през годините, с цел да почетат героите, починали за национално обединяване и съдействали за построяването на модерна България.
Същата орис сполетява и доста храмове, крепили вярата и идентичността на народа през годините.
И по този начин, дано стартираме с дребна част от разрушените български монументи и храмове в интервала 1944-1989 година
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.
Открит е на 28 октомври 1934 година от цар Борис III. Състоял се е от три огромни мраморни стени, ситуирани във формата на буквата „ П “, на които са изписани имената на над 3000 починали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. Пред централната стена е подложен на фундамент лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически контури. След деветосептемврийския прелом комунистическата власт отстранява статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е дефинитивно опустошен.
2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен.
Построен е през 1927 година по план на шуменския проектант Кирил Рачев и e открит на 6 май. На главните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 бойци, подофицери и офицери, служили в полка и починали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на Българска комунистическа партия.
3..
Изработен по план на австрийския ваятел Густав Еберлайн, създател на неповторимата скулптура на Гьоте в Рим. Открит през 1890 година на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година откакто подразнил Вълко Червенков.
4. Паметник на доктор Страшимир Дочков в Свиленград.
Български бунтовник, одрински деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, доктор. Завършва с отличие българска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий " в Солун през 1894 година. Дипломира се като хирург, лекар на медицинските науки в Женева и по-късно Берлин. Създава здравни служби в 19 селища от околията на Свиленград и работи за водоснабдяването на града.
След гибелта му през 1936 година със средства, събрани от признателните жители е издигнат монумент. Унищожен след 9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и още веднъж хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на сметище, близо до гробищния парк.
5. Паметник на незнайния македонски въстаник в Благоевград.
Открит през 1933г. Статуя на въстаник от Вътрешна македонска революционна организация на огромен фундамент, на който с железни букви е изписана годината на основаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. След след 1944 година е опустошен.
6. Войнишкият монумент в Панагюрище.
Издигнат в центъра на Панагюрище – против околийското ръководство. Преместен през 1933 на Горната чаршия заради промени в градоустройствения проект. Демонтиран при започване на 1961 г с решение на Околийския съвет.
7. Паметник до гроба на Тодор Александров над с. Сугарево.
Построен през 1924 година. През 1944г е разрушен, а паметните плочи хвърлени в близкия дол. Разрушен е и водопроводът, изработен от глинени тръби до близката чешма. Паметникът е възобновен през 1993г.
8. Църква " Всех Святих " в Русе.
Построена е през 1898 година по план на Едуард Винтер. На 12 януари 1965 година храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „ Св. Троица “. На 16 април 1975 година са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, заровени във „ Всех Святих “, а храмът е опустошен. Построен е наоколо още веднъж през 2012г.
9. Църквата " Света Богородица " в с. Яна (Софийско).
Построена през Х в. и разрушена през 1948 година
10. Църквата " Св. Неделя ", гр. Стрелча.
Построена през Възраждането и разрушена през 1969 година
11. Църквата " Св. Николай " в с. Железна, община Чипровци.
Построена през междинните епохи, разрушена през 1944 година Била е монумент на културата и част от стенописите, свалени преди 1944г се пазят в София, в криптата на Александър Невски.
12. Манастирът " Св. Йоан Предтеча " в гр. Ахтопол
Системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г, изцяло опустошен в средата на 60-те години.
13. Габровският девически манастир " Св. Благовещение ".
Разрушен до основи през 1959 година
14. Църквата " Рождество Богородично " в с. Голям извор, Хасковско.
Разрушена през 1981 година
15. Църквата " Св. Димитър " в с. Пастух, Кюстендилско.
Разрушена след 1944 година Местен комунистически водач употребява камъните от храма, с цел да си построи къща.
16. Горнобанският манастир " Св. св. Кирил и Методий ".
Част от Софийската Света Гора. Превърнат в казарма през 1945 година
17. Манастирът " Св. Марина " край с. Каран Върбовка, Русенско
Превърнат в пионерски лагер.
18. Раковишкият манастир " Света Троица ", Видинско.
Превърнат в застава на гранични войски.
19. Църквата " Успение на Пресвета Богородица " в с. Попово.
Взривена през 1953 г, във връзка градежа на бент. Студена. Църквата не попада в чашата му и основите и стоят покрай ловната резиденция.
Последните дни се изписа доста за паметника на Съветската войска в София и неговата орис. Построен като тотем на непозната войска, окупирала и безчинствала в България през интервала от септември 1944 година до декември 1947 година
Искам да припомня за отношението на властта, издигната и укрепена от тази войска към нашите, българските монументи. Издигани през годините, с цел да почетат героите, починали за национално обединяване и съдействали за построяването на модерна България.
Същата орис сполетява и доста храмове, крепили вярата и идентичността на народа през годините.
И по този начин, дано стартираме с дребна част от разрушените български монументи и храмове в интервала 1944-1989 година
1. Мемориал на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София.
Открит е на 28 октомври 1934 година от цар Борис III. Състоял се е от три огромни мраморни стени, ситуирани във формата на буквата „ П “, на които са изписани имената на над 3000 починали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. Пред централната стена е подложен на фундамент лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически контури. След деветосептемврийския прелом комунистическата власт отстранява статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е дефинитивно опустошен.
2. Паметник-портал на 7-ми пехотен преславски полк в Шумен.
Построен е през 1927 година по план на шуменския проектант Кирил Рачев и e открит на 6 май. На главните мраморни плочи са били имената на повече от 2000 бойци, подофицери и офицери, служили в полка и починали за Отечеството. Монументът е съборен през 1957 г с решение на Българска комунистическа партия.
3..
Изработен по план на австрийския ваятел Густав Еберлайн, създател на неповторимата скулптура на Гьоте в Рим. Открит през 1890 година на същия площад, на който 14 години по-рано са излагани главите на ботевите четници. Демонтиран през 1955 година откакто подразнил Вълко Червенков.
4. Паметник на доктор Страшимир Дочков в Свиленград.
Български бунтовник, одрински деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, доктор. Завършва с отличие българска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий " в Солун през 1894 година. Дипломира се като хирург, лекар на медицинските науки в Женева и по-късно Берлин. Създава здравни служби в 19 селища от околията на Свиленград и работи за водоснабдяването на града.
След гибелта му през 1936 година със средства, събрани от признателните жители е издигнат монумент. Унищожен след 9 септември 1944 година. Веднъж хвърлен в река Марица, по-късно изваден, натрошен и още веднъж хвърлен там. Костите му са били изкопани от гроба и изхвърлени на сметище, близо до гробищния парк.
5. Паметник на незнайния македонски въстаник в Благоевград.
Открит през 1933г. Статуя на въстаник от Вътрешна македонска революционна организация на огромен фундамент, на който с железни букви е изписана годината на основаване на ВМОРО – 1893. Изработен е от скулпторите Пандо Киселинчев и Кирил Шиваров. След след 1944 година е опустошен.
6. Войнишкият монумент в Панагюрище.
Издигнат в центъра на Панагюрище – против околийското ръководство. Преместен през 1933 на Горната чаршия заради промени в градоустройствения проект. Демонтиран при започване на 1961 г с решение на Околийския съвет.
7. Паметник до гроба на Тодор Александров над с. Сугарево.
Построен през 1924 година. През 1944г е разрушен, а паметните плочи хвърлени в близкия дол. Разрушен е и водопроводът, изработен от глинени тръби до близката чешма. Паметникът е възобновен през 1993г.
8. Църква " Всех Святих " в Русе.
Построена е през 1898 година по план на Едуард Винтер. На 12 януари 1965 година храмът е предаден на Градския съвет, а целият му инвентар е демонтиран и пренесен в църквата „ Св. Троица “. На 16 април 1975 година са извадени и пренесени костите на тримата доростоло-червенски митрополити, заровени във „ Всех Святих “, а храмът е опустошен. Построен е наоколо още веднъж през 2012г.
9. Църквата " Света Богородица " в с. Яна (Софийско).
Построена през Х в. и разрушена през 1948 година
10. Църквата " Св. Неделя ", гр. Стрелча.
Построена през Възраждането и разрушена през 1969 година
11. Църквата " Св. Николай " в с. Железна, община Чипровци.
Построена през междинните епохи, разрушена през 1944 година Била е монумент на културата и част от стенописите, свалени преди 1944г се пазят в София, в криптата на Александър Невски.
12. Манастирът " Св. Йоан Предтеча " в гр. Ахтопол
Системно поругаван и оскверняван след 9.IX.1944 г, изцяло опустошен в средата на 60-те години.
13. Габровският девически манастир " Св. Благовещение ".
Разрушен до основи през 1959 година
14. Църквата " Рождество Богородично " в с. Голям извор, Хасковско.
Разрушена през 1981 година
15. Църквата " Св. Димитър " в с. Пастух, Кюстендилско.
Разрушена след 1944 година Местен комунистически водач употребява камъните от храма, с цел да си построи къща.
16. Горнобанският манастир " Св. св. Кирил и Методий ".
Част от Софийската Света Гора. Превърнат в казарма през 1945 година
17. Манастирът " Св. Марина " край с. Каран Върбовка, Русенско
Превърнат в пионерски лагер.
18. Раковишкият манастир " Света Троица ", Видинско.
Превърнат в застава на гранични войски.
19. Църквата " Успение на Пресвета Богородица " в с. Попово.
Взривена през 1953 г, във връзка градежа на бент. Студена. Църквата не попада в чашата му и основите и стоят покрай ловната резиденция.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ